НОВОБОГАТАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОБОГАТА̀Ш м. Разг. Ирон. Човек, забогатял наскоро, обикн. по нечестен, незаконен начин. След това [Михаил] говори за градската беднотия, за теглото през войната и за богатствата на новобогаташите. П. Здравков, НД, 153-154. Пристигаше [ханджията] винаги неестествено шумно и снемаше двата пълни легена [с кисело мляко] от раменете си. Движенията му бяха нервни, а очите алчни. Личеше си, че тоя прост човек добре се възползува от войната и има изгледа да стане един от новобогаташите. Д. Жотев, ПМИ, 122.