НОВОБРАНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОБРА̀НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Младеж, повикан или наскоро постъпил на военна служба. В Източна Румелия от опълченските дружини се образуваха кадрите на една голяма местна милиция. Обучението на новобранците ставаше усилено. Българите се оказаха отлични войници. С. Радев, ССБ I, 32. Оттатък сред село писна гайда, обади се тъпан — от вратници, край плетища се показаха деца, момичета, след тях мъже, стари майки — всички бързаха да изпращат новобранците. П. Тодоров, И I, 59. Днес доде заповед да се стягат новобранците, на другий ден тръгнаха. Китка V, 1886, кн. 14, 43. — Фала вие, капетане, / капетане, генерале, / назаде се повращайте, / войската си събирайте, / новобранци изпишете / на дваесе и две годин! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 455.

2. Разг. Лице, което наскоро е постъпило на някаква работа, служба; новак. В сравнение с него [старшията], началникът и околий

ският бяха новобранци в полицейската служба. М. Марчевски, МП, 55. Към тази категория [обикновени работници] принадлежат всички новобранци през първите три години. ССГ (превод), 79.