НОВОБРАНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОБРА̀НСТВО, мн. няма, ср. 1. Времето, през което някой е новобранец (в 1 знач.). Илия беше приятел на подофицера Попов още от новобранството. Д. Добревски, БКНН, 58. Спас почервеня. Очите му, може би за пръв път от дните на новобранството, се напълниха с влага. Д. Добревски, БКН, 97.

2. Състояние, положение на новобранец (в 1 знач.). Трябва да свикнеш с новобранството, за да ти е по-леко после.