НОВОБРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОБРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до лица, сключили наскоро брак; младоженски. Новобрачни двойки излизаха под ръка от бюрото, други влизаха с трепет и вълнение. Д. Калфов, Избр. разк., 393. Новобрачни английски и американски двойки идват да прекарат седмица-две в усамотението на древността, съчетано с модерен комфорт. К. Константинов, ПЗ, 211.

2. Който е от нов брак или който се отнася до, който е свързан с нов брак. Етра са обещала сичко да изпълни и печално са разделила от новобрачния си мъж. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 54.

3. Като същ. новобрачни мн. Младоженци. Какво е това неминуемо преображение на новобрачните, които още в средата на легендарния меден месец изтрезняват от романтичното пиянство на своята ергенска любов и изведнаж се превръщат в смъртни врагове. Св. Минков, РТК, 129. Канцеларията разреши, като на новобрачни, три дни платен отпуск... Сега.. отивате на автостанцията и вземате рейса, ако не е заминал! Кл. Цачев, В, 175-176. Много други каляски, които носеха приятелски семейства, последуваха новобрачните. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 119. След толкова бедности и незадоволствия.. новобрачните възприеха пак първото си благополучие. Р. Блъсков, ТПД (превод), 34.