НОВОБЪЛГАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до езика, писмеността и книжнината на българите след средата на ХVIII век. Словото на йеромонах Никифор Рилски против магьосниците е поместено в съставения от него, вероятно в Рилския манастир след 1767 година, сборник-дамаскин.. Публикуван е за пръв път по езика на първообраза (новобългарски със силен примес на църковнославянизми). Отеч., 1977, кн. 11, 17. Славейков познаваше и разбираше народа,.. Тия свещени връзки му бяха завещани от неговия баща — родоначалника на новобългарската поезия — дядо Славейков. М. Николов, БР, 1931, кн. 6, 179. Той [Софроний] издал първа печатана новобългарска книга на простобългарски език, "Слова за празнични и неделни дни" (1806). Г. Бенев, БК (превод), 11. Като хвърлим къс поглед връз днешната новобългарска писменост, то ми ще видим, че българский от шест милиона народ има само три повременни издания: "Цариградский вестник", "Български книжици" и "Дунавски лебед". БТ, СбПер п II, 72.

2. Като същ. новобългарски м. Новобългарски език. Понеже някои от старобългарските повести не са преведени на новобългарски, а старобългарските текстове се четат трудно, особено от учениците, затова аз намерих за необходимо да преведа две от тях. Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 4-5, 150. При това разклонение, ако прибавим и частните наречия, ние щем имаме за язичното словенско дръво следуящий образ: .. 2. Новобългарский с наречия. Й. Груев, Лет., 1872, 206.