НОВОВЕНЧАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОВЕНЧА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който наскоро, неотдавна или току-що е венчан. Когато нововенчаната двойка.. се спре пред къщния праг, насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35.

2. Прен. Който наскоро, неотдавна или току-що е ръкоположен в духовен или висш държавен сан. — На 7 ноемврия кардинал Лъв в името на папата посветил Василия за патриарх, .., той короняса и цар Йоана с императорска корона.. Но с туй са и свършиха сношенията на нововенчания българский цар с Рим. Т. Шишков, ИБН, 208-209.