НОВОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Книж. Съвременен; нововремски. Той [народът] е заплатил много скъпо за своето усилие да си изкупи една автономия,.., за да може да са радува на благодеянията на нововременната цивилизация. СПл, 1876, бр. 1, 2.