НОВОГРЪЦКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОГРЪ̀ЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1.Който се отнася до съвременна Гърция, свързан е със съвременна Гърция. Интересно е, че дори някои от тези легенди живеят още у българите, когато самата новогръцка поезия невям не знае нищо вече за тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 24. Камарата на депутатите разисква въпроса за превода на Евангелието на новогръцки език. Бълг., 1902, бр. 456, 4. Новогръцка литература. Новогръцка история.

2. Като същ. новогръцки м. а) Езикът на гърците и на съвременната гръцка държава, формирал се в периода от ХIV до ХVI в. от н.е.; новогръцки език. Той беше чел доста книги от стари философи.. и заедно с това бе изучил и всичкия църковен ред на елински, новогръцки и български. Д. Немиров, Б, 39. Те гръцки даскали са предавали само староелинский език, който са го превождали по новогръцки на българите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 2. б) Разг. Учебен предмет, в който се изучава езикът на литературата и разговорната практика в съвременна Гърция. Два пъти в седмицата имахме занятия по новогръцки.

— Друга (остар. и диал.) форма: новогръ̀чки.