НОВОДО̀МЕЦ

НОВОДО̀МЕЦ, мн. -мци, м. 1. Лице, което е получило, придобило ново жилище, нов дом. Разбрах, искаше да ми покаже новото си жилище. Мълчаливо заразглеждах стаите на новодомеца. Удари ме в очите една безвкусица и претрупаност. Д. Жотев, ПМИ, 131. Те се похвалиха, че са си направили нова къща и свой двор и канеха цялото Илково семейство на гости.. И цялата седмица той беше като нащрек и все мислеше какво да подарят на новодомците. Г. Караславов, ОХ III, 568-569. Скоро новодомците ще се нанесат в новите просторни и светли жилища. ВН, 1959, бр. 2559, 1.

2. Само мн. Диал. Съпружеска двойка, която отскоро е встъпила в брак и е създала свой дом (във 2-ро знач.). Сватуваше ката неделя, пилееше имота си за подаръци на новодомци. Й. Вълчев, СКН, 53. Като се поднови името на свекървата, бащата и майката Панчови се попредумаха. И харизаха по нящо на новодомците. Т. Влайков, Съч. II, 102. Той си предумва приятеля да ся жени.. Той продава земя, коя му била останала от майка му, и с полученние [получените] от нея пари купува нужна покъщнина за тия млади новодомци. С. Радулов, ГМП (превод), 154-155.

Списък на думите по буква