НОВОЗАВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОЗАВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Църк. Който се отнася до Новия завет, който е свързан с Новия завет. В песните гъмжат образи и събития, заети из Стария завет, а от Новия се срещат току-речи само Божа майка, Христос и апостолите Петър и Йоан.. И тия новозаветни образи са метаморфозирани съвсем като дяда господа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 22. В нея са са разказвале или предания из новозаветната епоха, или поетически легенди, или догматически поверия и суеверия на древните христиене. СбС, 75. Псалтирът не чете ся през цялата Светла неделя, затова защото сянката на Стария завет е изчезнала, както е засветляла лучезарната новозаветна благодат. З. Петров и др., ЧБ (превод), 210. Новозаветни книги.