НОВОЗАВЛАДЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОЗАВЛАДЯ̀Н, -а, -о, мн. новозавладѐни, прил. Книж. Който е завладян наскоро, неотдавна или току-що; новозавзет. Патрициите, които присвоявали по-голямата част от новозавладените земи, трупали все по-големи богатства. Ист. V кл, 111. С оглед да затвърди византийската власт в новозавладените земи, той [Василий] постъпил тактически, като временно запазил завареното тук положение. Ист. Х и ХI кл, 57.