НОВОИЗКОВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е измислен, съставен, направен наскоро, неотдавна или току-що. [Бончев] изтъкна невъзможният му [на Пърличев] език, някаква чудата смес от македонско наречие, русизми и новоизковани думи. М. Арнаудов, БКД, 226.