НОВОИЗЛЮПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОИЗЛЮ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За малкото на птица, за насекомо, жаба, гущер и др. — който се е излюпил скоро, неотдавна или току-що. Много важно е новоизлюпените пилета да се поставят в подходящи пилчарници с изкуствени майки. Г. Ралчев, ДМЖ, 45. За да се установи точно каква работа и кои пчели я извършват, са проведени опити над специални стъклени кошери, в които всеки ден пускали групи новоизлюпени пчели. Б. Бижев, СП, 32. Това са ивичести неотровни змии, които се хранят главно с насекоми, но край морските области успяват да нагълтат и някоя малка новоизлюпена игуана или гущер. Н. Боев, Г, 103.

2. Прен. Ирон. За човек — който отскоро се подвизава на някакво поприще, изявява се като някакъв; новоизпечен. Главният прокурор Йоргов повтаряше в ума си името на този новоизлюпен софийски парвеню и дълбока неукротима злоба се надигаше от дъното на душата му. Г. Караславов, Т, 3. Един новоизлюпен критик записа в бележника си, че думата "зер" преминава като червена нишка през творчеството на поета. В. Петров, СбСт, 103. Той знаеше, че новоизлюпените търговци ги зареждат на ден по два пъти със скъпа стока. К. Колев, М, 72.