НОВОИЗПЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОИЗПЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Ирон. За човек — който отскоро се подвизава на някакво поприще, изявява се като някакъв; новоизлюпен. Пред мен сега стоят две визитни картички на двама столични селяни, т.е. новоизпечени земеделци. Хр. Смирненски, Съч. III, 145. Той грабна за ръка новоизпечения таен агент Спас и двамата затърчаха към трамвайната спирка. В. Цонев, ЕВ, 69. Новоизпечени писатели. Новоизпечен дипломат.