НОВОКАИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОКАЍН, мн. няма, м. Алкалоидно съединение, употребявано за местна упойка. При упорит ишиас в кръстцовия канал може да се инжектира известно количество разтвор от новокаин, което нерядко довежда до преустановяване на болката. А. Гюровски, АЧ, 114. Под натиска на течен кислород апаратът-пулверизатор наслагва върху пострадалото място специален лечебен разтвор, който се състои от кръвна плазма, антибиотици, новокаин и витамин "А". РД, 1958, бр. 215, 5.

— Нем. Novokain.