НОВОЛУНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОЛУ̀НИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. 1. Само ед. Фаза, при която луната се вижда във формата на сърп, който постепенно се увеличава. Всеки месец имаме едно новолуние, две половинки и едно пълнолуние. Г. Томалевски, АН, 164. Най-високи приливи се получават при новолуние, когато Луната и Слънцето са в една посока и тяхното влияние се събира. Астр. ХI кл 1964, 49. В слабия блясък на новолунието лицето ѝ изглеждаше необикновено бледо и сякаш устните ѝ също бяха побелели. Ем. Манов, БГ, 104. Той [Матьо] приседна до ниските клони на едно борче .. Беше около един часа след полунощ. Имаше новолуние, небето беше звездно, ясно. Д. Ангелов, ЖС, 115.

2. Времето, периодът, през който луната се намира в такава фаза. Няма защо да ходи до скалите, сега е новолуние и там витае само тъгата на безлюдието, самотният екот на морето. Ем. Манов, БГ, 92. Кога луната ся нахожда между слънцето и Землята, ми не можем да я видим, защото тя не отхвърлова ни един светлий луч; това время ся нарича новолуние, соединение или първа сизигия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 398.