НОВООСВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВООСВЕТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За църква, олтар и под. — който е бил осветен2 наскоро, неотдавна или току-що. По всички краища на града е шум и гам: / отвред се стича в новоосветений храм / сган повилняла. К. Христов, Избр. ст, 7. Бледен дим се виеше над мене, / като над новоосветен олтар. Д. Дебелянов, С 1946, 68.