НОВООСНОВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВООСНОВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е основан наскоро, неотдавна или току-що; новосъздаден, новообразуван. В 1205 година младият брат на Асен и Петър, Калоян, разби при Адрианопол войските на Балдуин Фландърски,.., император на новооснованата империя в Цариград. Й. Радичков и др., ГСП, 128. След свършването на направата, между братята произлязла препирня: с кое име да нарекат новооснования град. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 254. Между ними по-забележително йе Бугариево, мало село, ознаменено по новооснованата в него обител и училище с 20-30 ученици. Ч, 1871, бр. 10, 304.