НОВООТКРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВООТКРЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За заведение (учебно, битово и под.) — който е основан, създаден, открит наскоро, неотдавна или току-що. Той излезе на улицата и се запъти към старото, схлупено, но широко Мандичево кафене, в което се помещаваше новоокритият клуб на тесните социалисти. Г. Караславов, ОХ II, 510. Балан е учител в София и в Пловдив,.., преподавател в новооткрития Висш педагогически курс, който в 1888 г. бива превърнат във Висше училище (Университет). П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 168.

2. Който е изнамерен, открит неотдавна, наскоро. Лавоазие счита, че новооткритият газ, който се съдържа във въздуха, влиза в състава на всички киселини и затова го нарича кислород — раждащ киселини. В. Цокова, ОПВ, 25. След като изминат сроковете, установени да ся предявяват исканията за повикванието на свидетелите, последните могат да ся привикват само поради новооткрити обстоятелства. ВП, 107. Той [флорентинецът] мореплавател издаде едно известие за своето путешествие .. и оттука навикнаха да именуват новооткрития свят Америка. Ем. Васкидович, ПП (превод), 52.