НОВОПОКРЪСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НОВОПОКРЪ̀СТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който скоро, неотдавна или
току-що е покръстен, приел е християнската религия. Прочитам изново сега преписката между Николая I и Бориса, отговорите на папата на въпросите, които му задава новопокръстеният български цар. К. Величков, ПССъч. III, 104. Двамата български просветители [Кирил и Методий], откак учиха и проповядаха слово божие на нашите прадеди, в 861 г. трябвало да оставят България и да отидат в Моравия, за да поучават пак новопокръстените моравци. Д. Войников, КБИ, 82. Ние имаме основание да мислиме, че България в онова време е имала голяма нужда от своите народни архипастири .., които би знаяле езика и обичаите на новопокръстения двор. КМБП, 32. // Разш. Който скоро, неотдавна или току-що е възприел някаква религия. А защо толкова често сред сикхите се среща фамилното име Сингх? Защото новопокръстените сикхи получавали нови имена, които завършвали винаги с думата сингх, което значи лъв, за да бранят лъвски вярата и народа си. Т. Кюранов, АП, 62.
2. Прен. Който скоро, неотдавна или току-що е възприел някаква идея, който се е включил в някакво общо дело, борба и под. Новопокръстеният прогресист като видя, че мерата се зе от селяните, заяви в Министерството на земеделието и търговията да им се отпусне тя от държавата даром, да открият там завод за коне. Пряп., 1903, бр. 41, 3. Когато един апостол каже на новопокръстения бунтовник, че голямото "добрутро" на Комитета се намира не в неговото село или град, но там, в Белград или в Букурещ,.., то естествено е, че ще може да са произведе по-голямо впечатление. З. Стоянов, ЗБВ I, 73.
3. Остар. и диал. Който скоро, неотдавна или току-що е получил име според християнските религиозни обичаи; кръстен (във 2 знач.). Вечерта, в същий ден на кръщението или друг некой ближен празник.. в къщата на новопокръстеното дете се дава гозба на роднините. СбНУКШ ч. III, 23. В Кукуш новопокръстеното дете го донася у дома му не кумът, а бабата. СбНУКШ ч. III, 22.
4. Като същ. новопокръстен<ият> м., новопокръстена<та> ж., новопокръстено<то> ср., новопокръстени<те> мн. Човек, приел скоро, неотдавна или току-що християнската религия. Новопокръстените трябва да разберат правотата на стария държавник и баща — да заличат съмненията си, да заживеят с .. радостни мисли. Н. Драгова, КО, 192.
— Друга (остар.) форма: новопокръ̀щен.