НОВОПОСВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОПОСВЕТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който скоро, неотдавна или току-що е приел духовен сан според християнските религиозни обичаи.

2. Който скоро, неотдавна или току-що е влязъл в някаква организация, приел е да служи на някаква идея и под. Всеки новопосветен член на Организацията ще се обвързва с клетва. Д. Талев, ПК, 874. Нина, с трогателната наивност на новопосветен конспиратор, мръщи лице — "Не се познаваме!" В. Андреев, ПР, 19-20.

3. Като същ. новопосветен<ият> м., новопосветени<те> мн. Човек, който скоро, неотдавна или току-що е приел духовен сан според християнските обреди. Подстригаха го в монашески чин и го приеха в братството под името Еникий. Всеки ден .. монасите, заедно с новопосветения, излизаха по стръмната пътека на полянката върху високите скали на манастира. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Ненадейно неподвижните досега качулки се размърдаха. Една след друга те се запътиха към новопосветения, прегръщаха го с черните си ръкавици .. и казваха: — Добре дошъл между нас! Ст. Дичев, ЗС I, 417.

— Друга (остар.) форма: новопосвещѐн.