НОВОРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НОВОРОДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За живо същество (човек или животно) — който скоро, неотдавна или току-що е роден. Кротка светлина сипеше кандилото над шарената люлка, в която спеше едно новородено дете. А. Каралийчев, ПС III, 142. Няколко безсънни нощи, първото докосване до новородения син, радостта.. — всичко това бе разбило и последната частица самообладание у Найдена. В. Геновска, СГ, 459. Катя изтича вкъщи и се затвори при останалото самичко в хлява новородено малаче. Н. Каралиева, Н, 130. Търсенето на новородени сърнета продължи цяла седмица. Ем. Станев, ПЕГ, 105.
2. Прен. Който скоро, неотдавна или току-що е бил създаден, изграден, образуван или възникнал. Едно младо и пъргаво поколение дигаше чука и ковеше съдбините на новородената държава. А. Каралийчев, ПГ, 215. — Да гласуваме. Разбира се, всички ръце се вдигнаха. Сенко трябваше да поведе новородената чета. К. Константинов, НДД, 124. Не всичкото налично вещество на праховия облак получава възможност да влезе в състава на новородените звезди. И. Спасова, ЧК (превод), 149. Тия новородени мисли цъфтяха по-изобилно и изпълваха Еньо с такава светлина и чистота, че извършеното престъпление му се виждаше недействително. Елин Пелин, Съч. III, 166.
3. Като същ. новороден<ият> м., новородена<та> ж., новородено<то> ср., новородени<те> мн. Разг. Току-що, скоро, неотдавна родено живо същество (човек, животно). Помислих си — значи там, пред Имперския съд, защищавайки себе си и своето отечество, той беше защищавал мен, новородения. Е. Евтимов, ПМ, 202. Той беше поп на двайсетина села наоколо и повече за да кръщава новородените и да опява починалите. Д. Талев, ПК, 522. Белите мечки тук [в зоопарка] редовно се размножават, но.. новороденото не може да се отгледа, ако в помещението няма температура 24°. ВН, 1959, бр. 2559, 4. ● Обр. Те са извършили една важна културна задача на времето си..: да месят прощъпулника на току-що родената българска поезия. И да разнесат славата на новородената. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(1), 70.
— Друга (остар.) форма: новорождѐн.