НОВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ВОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на нов (в 1 - 8 знач.); новота. Пръв път минувах оттука, затова картината ме интересуваше с новостта си. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 159. Той си служи много и всякога успешно със сравнения.. Някои от тях изненадват със своята смелост и новост. К. Величков, ПССъч. VIII, 190. Той [златарят] седеше до кроткото добиче, наслагал пред кръстосаните си крака на една поличка огненожълти пендари,.., гривни и ножчета, чийто блясък и новост запалваше очите. Ил. Волен, БХ, 17. Мястото .., новите лица дотолкова му привличат вниманието с външността и новостта си, щото детето не може да си съсредоточи вниманието и да слуша преподаванието. Р. Каролев, РЗМ, 30.

2. Нещо, което е създадено скоро, не е било известно досега или се среща отскоро като явление. Към 1898-1899 г. в града [Сливен] се появи едно от чудесата на онова време..: кинематографът. Отде бе дошъл, кой пионер на науката бе донесъл тая новост у нас, не помня. К. Константинов, ППГ, 72. — Дай ми ти на мене старото време, а пък ти се пръждосай по дяволите, с всичките си новости! К. Петканов, ДЧ, 148. Разширен, приготвен за асфалтиране беше пътят над морето. Под оскъдните сенки блестяха москвичи и рена и това също беше новост — по-преди тук спираха само каручките на местните жители. Ем. Манов, БГ, 35. Кафето бързо овладяло европейските дворци и не за друго, че то е вкусно, но защото е новост. Знан., 1875, бр. 12, 187.

3. Остар. Книж. Новина. Иванчо Добрутрото, голям охотник за новости и вълнения, препречи стола на вратата на лавката си и тичешком тръгна към съдилището. Ив. Вазов, Съч. VII, 51. В празничен ден той или си взимаше служебна работа за вкъщи, или забиваше глава в чужди списания, за да понаучи някоя и друга новост от света на Голямата химия. А. Гуляшки, ДМС, 83. Желаех да Ви предам някои новости, та да имам право да ся надявам от Вас на друго, но в Габрово няма сега никакви. АНГ I, 43.