НОВОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОТА̀, мн. няма, ж. Качество на нов (в 1 - 8 знач.); новост. Когато файтонът изви по пазарния площад, още повече лъсна новотата и богатите му шарки. В. Геновска, СГ, 18. Много рано "Златорог" успя да съзре новотата на нашата поезия и това прави чест на неговия усет. Г. Бакалов, Избр. пр, 376. През тези години той [Славейков] е писал и други стихове, но те повтарят познатите мотиви в неговата поезия, не носят ослепителната новота на поменатите както по дух, така и по израз. Т. Жечев, БВ, 416.