НОВОУЧРЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОВОУЧРЕДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е учреден скоро, неотдавна или току-що; новосъздаден, новооснован. Почти веднага след избора на екзарх, когато и формалните въпроси около новоучредената екзархия ставаха история, Славейков хвърли ръкавицата на "върлите властоискатели". Т. Жечев, БВ, 326. След като разгромил бунта на една група боляри, които не могли да схванат същността на извършените с приемането на християнството преобразования .., Борис се заел да осигури независимостта на новоучредената българска църква. Ист. Х и ХI кл, 41. Новоучреден комитет. Новоучредена спортна награда.