НОГА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОГА̀, мн. нозѐ, ногѝ и нозѝ, ж. Остар. и диал. Крак. — Аз имам баба. Ние спим в една стая. Тя си счупи ногата и се движи много трудно. Д. Талев, ГЧ, 102. Караваджо изобразил светеца като здрав, набит селянин,.., със силни, мускулести нозе и едри, яки ръце. Хр. Ковачевски, СК, 40. — Добре дошел отче, благослови, отче! — викаха селяните на дядо попа, като му ставаха всички на ноги. М. Георгиев, Избр. разк.,

180. Волтеровата смешна дума, че уж той като прочел списанието на Русо, въззел силно желание да ходи с четири нози, била не безостроумна критика на тойзи труд. Ч, 1871, бр. 8, 231.

◊ Ближа праха на нозете на някого. Книж. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се на някого. Вдигам / вдигна (дигам / дигна, изправям / изправя, поставям / поставя, турям / туря, турвам / турна) на <бойна (боева, военна)> нога1 някого или нещо. Книж. Вдигам, привеждам някого или нещо в бойна готовност; мобилизирам. Вестта за пристигането на царя веднага изправи всички на бойна нога. П. Илиев, ЛВ, 175. Полицията и тя тури на нога всичките си средства. Ив. Вазов, Съч. ХII, 33. Казаха ми, че страната може да постави на военна нога в седем дена 220 000 души. Пряп., 1903, бр. 12, 2. Вдигам / вдигна (дигам / дигна, изправям / изправя, поставям / поставя, турям / туря, турвам / турна) на нога (нозе)² някого или нещо. Остар. и диал. 1. Предизвиквам необичайно раздвижване някъде, нарушавам нормалния ритъм на живот някъде, на някого. Сватбата на Иванка Руменова и Таки Брашнаров дигна на нога цяла Преспа, но то беше от голямо любопитство. Д. Талев, ПК, 419. 2. Подтиквам някого към енергични действия, към работа; мобилизирам. "Ех, не се коси, невясто — / я моя Дивисил... Не свърта го на място / от месеци насам!" Тук другата подзе: / "И цялата рода е турил на нозе — / и аз на старини не мога да почина..." П. П. Славейков, Събр. съч. III, 11. Вдигам се / вдигна се на <бойна> нога. Книж. 1. Привеждам се в бойна готовност, мобилизирам се. От село Бистрилици войската се връща насам и ни обгражда. Веднага се вдигнали на бойна нога, но не могли да се изтеглят. Ж. Колев и др., ЧБП, 34. 2. Заемам се бързо, енергично за работа, мобилизирам се за действие, за работа. Глава за четири нозе. Диал. Ирон. Глупав човек. Да се изпружиш на попа между нозете. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш. Дръжте ме нозе (ноги). Диал. Употребява се като подкана преди някой да побегне, да хукне; бягай (беж) да бягаме. Че като рече тоя мъж: дръжте ма ноги, ако си вятър — стигни го. Н. Хайтов, ДР, 9. Държа се на нозе<те си>; държат ме (ми) нозете; държат нозе<те>. Диал. 1. Имам сили, мога да стоя прав, да ходя. Вървиш час, час и половина и се добереш до някой парк, ако ти държат нозете. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 52. 2. Имам сили, здрав съм, държелив съм (въпреки старост, напреднала възраст). Редовно ходеше на нивата да копае и да жъне, докато я държаха нозете и докато можеха да се движат ръцете ѝ. К. Калчев, ПИЖ, 181. — Да вървим при Начо чорбаджия — / води пак другарите Илия. / .. / Скрил се бе у бъчвата в мазето, / че да бяга — не държат нозете. Ас. Босев, ДО, 106. Едва (едвам) се държа на нозе<те си>; не мога да се държа на нозе<те си>; не ме държат (слушат) нозете. Диал. Съвсем съм отмалял, отпаднал, нямам никакви сили (обикн. поради болест, старост, умора или тормоз). — Умирам от глава... — проплаква Василица.. Седни, седни, че и аз не мога да се държа на нозете си. Д. Талев, ПК, 352. Едно за глава, друго за нозе. Диал. Безразборно, без ред, хаотично (употребява се, когато някой започва няколко работи едновременно, без да завърши нито една от тях). Забивам / забия нозе. Диал. Обикн. за човек — спирам внезапно, неочаквано, рязко. Групата вече излизаше от землището на село Могилово, когато един от могиловците отвори дума за някаква мандра, която се намирала наблизо. Атанас Щерев изведнъж заби нозе и го загледа втренчено. Д. Ангелов, ЖС, 259. И двете ноги в един папуц ще обуе. Диал. Голям скъперник е. Изправям / изправя на нозе<те> някого или нещо. Остар. Книж. Вдъхвам сили, давам смелост, упование (някому). Любен Каравелов не е можал да разбере, или по-право, да признае великото значение на тая борба [за черковна независимост], която изправи българския народ на нозете му, внуши му съзнание в силите и приготви почвата за политическото му освобождение. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. Изправям се / изправя се на нозе<те си>; изправям се / изправя се на <здрава> нога. Остар. Книж. Добивам сили, увереност в собствените си възможности; укрепвам. След първите избухи от негодувание и горещи протести против жестоката присъда на Европа, Южна България затаи за време в гърдите си ламтежа за съединението .., за да заздрави раните си и да се изправи на здрава нога. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 50. Нашата страна може в кратък срок да преодолее своята изостаналост, да се изправи на нозете си. Изпружвам / изпружа (изтягам / изтегна, изпъвам / изпъна) нозе<те>. Обикн. св. Диал. Пренебр. Умирам. Кога се качи и ноги замаха. Диал. Ирон. За човек, който в зависимост от интересите си бързо променя убежденията си или поведението си. Колкото (доколкото) ми нозе<те> държат, тичам, бягам, ходя и под. Диал. 1. С всички сили (тичам, бягам, ходя и под.). Те тичаха, колкото им държаха нозете, обезумели, загубили всякаква смелост. — Стойте! Върнете се назад! Ст. Загорчинов, Избр пр III, 287. 2. Доколкото ми позволяват силите, колкото мога (тичам, бягам, ходя и под.). Старецът изведнъж сне ръката си от челото, прибра полите на дългото расо и пое бързо, доколкото държаха старите му нозе, по същата вита и тясна пътечка нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 31. На бойна (боева, военна) нога, съм. Книж. В пълна готовност за осъществяване на нещо или за водене на война, борба и под. (съм).

Три години вече, от сутрин до среднощ, аз съм на бойна нога: водя непрекъсната борба с десятки явни и тайни врагове. К. Константинов, СЧЗ, 179. — Запасни журналисти не признаваме. Българановците са винаги на боева нога! Хр. Смирненски, Съч. III, 86. На горната нога стоя. Диал. Знатен, виден съм. На нога (нозе, ногите). Остар. и диал. 1. Прав, без да сядам. Не знаеше що е почивка Гьоре Павлев. Дори когато малката чета се спираше да хапне по няколко залъка или край някой кладенец за вода или да преспи, и това ставаше някак на нога. Д. Талев, И, 272. 2. Напълно готов за действие, в очакване на нещо. Отон си припомня уверенията на асеновградския председател на съзаклятието Павел Костов, че Лясково и Добралък са "на нога" и скърца зъбите. Н. Хайтов, ШГ, 125. Портарете можат да спават само нощя, а деня не им е прощено ни една минута да заспят или да задремат, но всегда да са бодри и на нога. Неофит Рилски, ОМР, 52. 3. Лично, сам. Далеко бяха от него грижите на тия богати агалари, които бяха свикнали раята да пълни хамбарите им, да им носи на нога кирии за дюкяни, ханища и безистени. Д. Талев, ПК, 127. Сто и двайсет овце продадох, сто жълтици на ръка получих, а останалите след няколко дена Адил ми ги донесе в моето село Катраница на ногите, дето се вика. Н. Хайтов, ДР, 87. На равна (еднаква) нога. Остар. При еднакви условия, с равни права. В консулатото престана всеки етикет и стеснение,.., дипломати и българи се поставиха на равна нога. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 213. Светата екзархия настоятелно трябва да заяви на Високата порта или българските училища да се поставят на еднаква нога с гръцките, или тя да прави с тях каквото ще. Бълг., 1902, бр. 466, 2. На своя нога. Остар. и диал. 1. Който има самостоятелно, независимо положение; самостоятелен. Баба Милкана им остави бащина къща и бащини ниви непокътнати, а отгоре туй оставила им тя и своите спечелени черни грошове. А и Боньо с козарството си навъди цяло стадце, та стана сега на своя нога домакин. А. Страшимиров, ЕД, 122. 2. Самостоятелно. — Може да сте най-добрите. Само той няма да се дигне на своя нога, няма да подкара и работите тъй, както той си мисли. Ще бъде покрай вас и всичко ще тече тъй, както си го знаем. П. Тодоров, Събр. пр II, 347. На тая <лъжа> ѝ се скъсиха нозете. Диал. Разкри се истината, узна се, разбра се, че нещо е лъжа. На широка нога. Разг. Богато, разполагайки с много пари. Той живее на широка нога в голяма, хубава къща и свободно се отдава на своята страст да колекционира скъпи предмети и картини. Хр. Ковачевски, СК, 46. Той изостави ханджийството и като поскита година-две из Румъния, залови се да върти търговия с манифактурни стоки на широка нога. А. Гуляшки, ЗР, 26. Не подвивам / подвия нозе (нога). Диал. Работя непрекъснато, без никаква почивка, без да седна. Нога за нога. Диал. Бавно, постепенно, стъпка по стъпка. Нога за нога Кума Лиса се изчепила на двор. Н. Геров, РБЯ III, 278. Ногата ми не стъпва / стъпи (няма да стъпва / стъпи) някъде; нозете ми не стъпват / стъпят (няма да стъпват / стъпят) някъде. Диал. Не отивам, не ходя, не идвам (няма да отивам, да ходя, да идвам) някъде. Още веднъж поклати той [хаджи Мореа] отрицателно глава и заяви високо: — Ногата на Илия не ще стъпи тук за даскал! Цв. Минков, МЗ, 30. Още не видял коня, замахал нога (нозе); още не яхнал коня, замахал нозе. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това. Падам / падна в (пред) нозете на някого. Остар. Книж. Моля коленопреклонно, унизително някого за нещо. Плета (преплитам / преплета) нозе<те>; преплитат ми се / преплетат ми се нозете. Остар. и диал. 1. Много съм уморен, едва ходя от умора, олюлявам се при вървене. Неговият кон се подхвърляше с усилие и все повече увисваше глава и преплиташе нозете си. Й. Вълчев, СКН, 32. 2. Пиян съм. Плета се (заплитам се / заплета се) в нозете на някого. Остар. и диал. Въртя се, навъртам се около някого без работа и му преча. — Няма главатар, дето ще тръгне да се плете в нозете на Кара Фейзи — ни за добро, ни за лошо. Пък и Кара Фейзи с никого не ще да дели златото на Котел. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 635. Чернокожите улични продавачи не го [европееца] оставят на мира.., заплитат се в нозете му, дърпат го и го молят. Св. Минков, ДА, 23. Плюя си на нозете. Остар. и диал. 1. Бързо побягвам, махам се от някъде. — Ако изтичаш до дома и ми донесеш огнивото, ще ти дам четири шилинга. Само ще си плюеш на нозете, чу ли? Хайде, бягай сега! Св. Минков, СЦ (превод), 35. 2. Отправям се пешком на път (обикн. дълъг и изморителен). Сега трябва да си плюем на нозете и до 5 часа̀ да сме в града. Побивам / побия нозе. Диал. Стъпвам, заставам някъде. Вред гиздост и няма где да стъпи с нечистите си опинци. Където побие нозе, ето че се образува мътна локва и закрие хубавите шарила. М. Смилова, ДСВ, 119. Повличам / повлека нозе. Остар. и диал. Тръгвам бавно и без желание. Самуил мълчаливо го побутна от вратата и се отправи към трапезарията. Слугата повлече нозе след него. Д. Талев, С II, 156. Подвивам / подвия нозе (нога). Диал. Прекъсвам да работя, почивам си от тежък, уморителен труд. Не оставяше да подвият нозе ни майка му, ни по-малката му сестра, която се унесе по него, прилепи се и бързаше да му угоди във всичко. Д. Талев, ПК, 601-602. Подкосявам / подкося нозете някому. Остар. и диал. За болест,

умора, страх, радост и др. — ставам причина някой да почувствува слабост, немощ и да не може да върви или да стои прав. Вървенето ми из върлините става трудно, умората подкосява нозете ми. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 25. Подкосяват ми се / подкосят ми се (пресичат ми се / пресекат ми се, скъсяват ми се / скъсят ми се) нозете. Остар. и диал. Изпитвам слабост, немощ и не мога да стоя прав поради умора, болест или поради някакво внезапно обхванало ме силно чувство (страх, радост и под.). Тя се засмя нервно, неестествено и сухо.. Нозете ѝ се подкосиха и тя приседна на земята. Й. Йовков, Разк. I, 142. Под нечии нозе (нечия нога) съм. Диал. Под властта на някого съм, поробен съм от някого. — Де що е кър около нас и де що е имало тъдява села — всичко е било под ногата му. Пет хиляди брави имал стока, стотина аргати, воденици и пак е било окото му все в чуждо. Н. Хайтов, С, 104. Поставям / поставя (слагам / сложа) на твърди нозе (твърда нога) нещо. Остар. Книж. Поставям нещо на здрава, сигурна, надеждна основа. В такова настроение се намира Ницше, кога изгрява в душата му идеята за "Възвръщането на онова, що е било", основната идея, върху която е възнамерявал да постави на твърди нозе своя Свръхчовек. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15. Българският фейлетон.. е поставен на твърда нога едва сега, от Алека. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(1), 160. Почвата се люлее под нозете ми. Остар. Книж. 1. Загубвам увереността си, не се чувствам сигурен в себе си. 2. Положението ми започва да става несигурно, започвам да губя изгледите за успех или да задържа, запазя властта си. Пружа си нозете според юргана. Диал. 1. Живея, харча, като се съобразявам с материалните си възможности. 2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно с възможностите си и положението си. С едната нога съм <стъпил> в гроба. Диал. Много съм зле, в много лошо състояние или в опасно положение съм и може да умра. — Ами, щерко, жена като ражда, тя е с едната си нога в гроба. Д. Талев, И, 455. Седя (сядам / седна) кръстом ноги. Остар. и диал. Седя или сядам с кръстосани крака, по турски. Да седи кръстом ноги на голите дъски в дюкяна на бай Филипа и да си вади очите с иглата — това беше работа достойна за човек с по-смирена и покорна душа, но не и за Гаврила. Л. Стоянов, Б, 22. Посрещнахме го всички с теманета, / той седна кръстом ноги до кюмбето. Д. Подвързачов, Б, 114. Слагам / сложа в (пред) нозете на някого нещо. Остар. Книж. Предоставям изцяло на някого нещо. — Кажи на баща си, че слагам живота си и сабята си пред нозете му. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 86. Слагам / сложа (турвам / турна, турям / туря) нога¹ на някого. 1. Диал. Спъвам някого, като препречвам крака си пред него. 2. Книж. Попречвам на някого да извърши нещо, да успее. Четирма велможи един ден извикаха насаме княз Бенеамина, та му предложиха да поеме царски венец и жезъл .. — Що правите, боляри? .. Та чут ли е брат на брата нога да слага — и видит ли е брат брата лукаво да измества от престол? Н. Райнов, КЦ, 41-42. Слагам / сложа (турвам / турна, турям / туря) нога2 на нещо. Книж. Поставям под властта си, завладявам нещо (град, земя, държава). Ъл сам би поканил и улеснил по-силния да тури нога върху територията на угите, за да ги брани уж от огулите. Сп. Йончев, ШД, 27. С пушка (кримка) при нозе. Диал. 1. Мирно, като отдавам чест. Бае Стоян.. с кримка при нозе, следеше с очи тия безкрайни върволици от коли и не изпущаше нито една подробност. Елин Пелин, Съч. II, 154. 2. В пълна готовност за действие. — Щом са се събрали двама без душа, трети без глава, четвъртият, ако е човек, трябва да е с пушка при нозе! Н. Хайтов, ПЗ, 71. — Ние трябва да бъдем с пушки при нозе, както се казва по войнишки — отвърна бързо и оптимистично Чучев. Г. Караславов, ОХ IV, 175. Стоя здраво на нозете си. Книж. Имам сигурно положение, солидни позиции. Новото ръководство стои здраво на нозете си и едва ли ще допусне грешки. Строшавам / строша на дявола ногата. Обикн. св. Диал. Превъзмогвам в себе си омраза, вражда или лоши намерения и се отказвам да извърша нещо лошо или скланям за помирение. Стъпвам / стъпя на нозе<те си>. Остар. и диал. 1. Ставам самостоятелен, започвам сам да печеля прехраната си. — Там, в Никополско, е попаднала [Димка] между няколко по-събудени учители, но единът побързал да се годи за нея, а тя току-що била излязла от гимназията и не била стъпила още на нозете си. А. Страшимиров, К, 32. — Всеки търси пътища... И тя... Не винаги човек взима веднага правия път... Но рано или късно се опомня... Тя ще стъпи по-здраво на нозе, чичо. Не се тревожи! М. Грубешлиева, ПИУ, 233. 2. Замогвам се материално, съвземам се, след като съм бил в лошо материално положение. 3. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. Маларията ме събори. Така тръгнах за Варна — при майка и сестри: кой би ме приютил? .. И щом стъпих на нозе, хвърлих се учител в селата. ЛФ, 1958, бр. 38, 2. Турям / туря лице под ноги. Диал. Изгубил съм всякакъв срам, държа се нахално, безсрамно. Стиска Лило капата у ръце, свива я, гняви я, па току почне: — Дедо... ете, я... она... резил у къщи!... Не е чере!... Турила лице под ноги, па не се търпи вече. М. Георгиев, Избр. разк., 64. Хвани едина за ногите, удри другия по главата. Диал. Пренебр. За хора с еднакви, с едни и същи недостатъци. Хващам / хвана бога (врага) за нога<та>. Диал. Ирон. Постигам

големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от успеха си). Хитрата лисица влезе в стъпица с двете нозе. Диал. Употребява се, когато хитър и обикн. нечестен човек, в стремежа си да изиграе другите, сам загазва, пропада. Аз вървех ден и нощ по дирите му [на Йосиф], момчетата ми капнаха, и без сън и без залък хлеб понекогаш, тука людете проплакаха от него и най-после хитрата лисица влезе в стъпица с двете нозе. Д. Талев, ГЧ, 151-152. Ял съм <от> кокоша нога; ял съм от кокошка нога. Диал. Не мога да пазя тайна, издавам поверените ми тайни.