НОГАВИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОГА̀ВИЦИ мн., ед. (рядко) нога̀вица ж. Диал. 1. Кози, ярешки или други кожи, които овчари, козари и др. увиват или привързват около краката си върху беневреци, потури и под., за да се предпазват от студ, влага, тръни и др.; ногавци. Това [пастирят] не приличаше на човек, а на някаква грамадна страшна мечка.. Едно рошаво чудовище с голяма шапка от козя кожа,.., с рошави ногавици, които покриваха краката му от стъпалата до пояса. Елин Пелин, Съч. IV, 35-36. На нозете носеше високи меки ботуше, а ногавиците — парчета рунтава меча кожа, превързани пред колената му — стърчаха педя нагоре от бедрата. А. Дончев, СВС, 122. От по-близо се виждаше, че пешаците бяха планинци,.., облечени в кожуси и с кожени ногавици на краката. Ст. Загорчинов, ДП, 338. Намъкнал е кожени ногавици, обул е по-широчки свински опинци, като е навил дебели навуща чак до над колене. Кр. Григоров, Р, 87.

2. Долната разцепена и обшита с гайтани част на крачол на потури, шалвари и под.; ногавци. Ногавиците на тези шалвари са идеално стегнати около прасците, обточени с двайсет и пет ката гайтан и закопчани с телени копчета. Н. Хайтов, А, 58. Той [момъкът] беше плещест и висок. Дебелите му прасци се издуваха като възли под опнатите тъмновинени ногавици. Ст. Загорчинов, ЛСС, 124.

3. Галоши, гумени цървули. Той започна да сваля гумените ногавици от краката си. Й. Радичков, ЧП, 239.

4. Само мн. Кокили; ждракели (Н. Геров, РБЯ).