НОГА̀ВЦИ мн., ед. (рядко) нога̀вец м. Диал. Ногавици. Мълчалив, тайнствен, дядо Йото остави чувалчето зад сцената и като изтупа калпака си, шубата и ногавците от снега, приседна до печката. Ст. Даскалов, СД, 510. Ногавците на Стояновите потури са малко възкъси. Н. Хайтов, ШГ, 143.