НОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЕН, но̀йна, но̀йно, мн. но̀йни, притеж. местоим. Диал. Неин. Па си фръли ноен самур калпак, / па го фръли на цръната земля. Нар. пес., СбНУ Х, 81. "Друмища пред моите врати, / вити гривньи у мои джепове, / ноен пръстен на моите пръсти!" Нар. пес., СбНУ ХIV, 380. Бегала йе Мара надалеко, / надалеко града Ехтимана, / та я

тражи нойна стара майка. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 524.