НОЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЖ, но̀жът, но̀жа, мн. ножо̀ве и (диал.) ножѐве, след числ. но̀жа, м. 1. Изделие от стомана и по-рядко от кост, дърво, камък или друг материал, което се състои от острие и дръжка и служи обикн. за рязане. Двамата бяха препасани с великолепни широки колани,.. Отстрани им висяха ловджийски ножове с изкусно изработени костени дръжки. С. Ставрев, ТСП, 43. Помълча доста време, като гледаше пред себе си и си играеше с ножа за разрязване на книги. В. Геновска, СГ, 282. Той вижда тия румени хубави момчета в сиви шинели, с преметнати на рамо пушки, ножовете на които проблясват на слънцето. Й. Йовков, Разк. III, 73. Какво ли щяха да кажат нашите скромни просвятители Симеоновци и Асеновци, ако ни видеха как детински внимаваме на французина или ингелизина.. как държи ножа и лъжицата. Ч, 1871, бр. 7, 215. Готварски нож. Хирургически нож. Касапски нож. Кухненски нож.

2. Част от машина или инструмент, който служи за рязане или обработка на някакъв материал. Момичето отиде при машината си, а той се загледа в ножа на струга, който с върха си като кашкавал обелваше желязото. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 68. По-специални грижи за обезопасяване трябва да има в кроячните цехове, в които се крои с банциги. Тъй като на тези машини ножът представлява безконечна лента, която може да се скъса, налага се обезопасяване със специални мрежи. Н. Афлатарлиева, ТДО, 7. Оралата на последната фабрика са направени много яки.. Заедно с оралото, фабриката дава и два ножове. Лет., 1876, 65.

◊ Лозарски нож. Вид закривен нож с топоровиден израстък откъм гърба, с който се подрязват, зарязват лозите; косер. Фински нож. Вид кама с ромбоидно широко острие, която се държи в кания.

> Без нож коля някого. Разг. Измъчвам някого, без това да се забелязва. Вадя нож¹ за някого или за нещо. Разг. Готов съм да се бия за някого или за нещо. [Нено] я попита как се казва, а тя го погледна учудено и отвърна: — Рилка, защо питаш? — Записвам имената на хубавите моми в една тетрадка.. Селските ергени навярно вадят ножове за тебе. А. Каралийчев, НЗ, 45. Той [Парцалана] не даваше, дето се вика, и птичка да прехвръкне през имота му — хвърляше брадва по чуждия добитък, вадеше нож за една бразда, за един мамул. Ил. Волен, МДС, 219. Вадя нож2. Разг. 1. На (срещу) някого. Правя опит да убия някого, заплашвам някого с убийство. 2. Самостоятелно. Влизам в остра разправа, налитам да се бия с нож. Сега из града се стигаха и срещаха само войскари..; сеймени на тоя-оня паша — едри, отбрани мъже, които говореха по-високо от всички и за нищо вадеха нож. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 113. Който вади нож, от нож умира. Послов. Дай му нож да те заколи; дай му нож да ти избоде (извади) очите. Диал. За неблагодарник, който на добрината, която му се прави, отвръща със зло. Дойде (дошъл е) ножът до кокал<а>; дойде ми (дошъл ми е) ножът до кокала; допря (допрял е, опрял, опрял е) нож<ът> до (о, в) кокал<а>. Разг. Настъпи моментът, когато нещо не може да се търпи повече, когато е достигнат предел, най-висока степен на някакво мъчение. — Може да ти е чудно, ама няма как, дойде ножът до кокала. Или ние, или те! Ст. Даскалов, СЛ, 204. Сега нямаше тежък търговец в село, който да не усеща, че ножът е опрял о кокала, че около Котел обикалят, като чакали на мърша, всякакви главатари. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 602. — И за нас веке.. нема живот тука. Ще бегаме в града.. Арап ага и сега ми крои нещо, викат ме в кулата .. Сега веке допре нож до кокал. Д. Талев, ПК, 526-527. Забивам / забия нож в гърба на някого; забивам / забия ножа някому. Разг. Постъпвам коварно, подло, предателски спрямо някого. Тъкмо отивам в параходството да кажа, че утре потегляме, хърт — забиват ми ножа и казват: "Извинявай, но понеже сме на голяма загуба и в преразход, ще трябва да понамалим персонала." М. Иванов, ВН, 1961, бр. 3051, 4. Забивам / забия нож в гърдите някому. Разг. Унищожавам, премахвам някого. Забивам / забия нож в сърцето някому. Разг. Силно засягам, обиждам, наранявам душевно някого. Той .. пред бащата на момичетата и пред цял мезлиш докара думата тъй, като че и аз съм бил намесен в тая работа..: моят сой не е лекеледисан още с такива чапкънски работи, но защо ми е, когато заби нож в сърцето ми и тоя нож още не е изваден." Ц. Гинчев, ГК, 156-157. — Там, на "Свети Никола", ти заби нож в гърдите на вековния тиранин. К. Петканов, ДЧ, 449. Лягам / легна (минавам / мина, отивам / отида) под нож<а>. Разг. 1. Бивам посечен, заклан. Войводата налагаше данък на богатите, заличаваше борчовете на сиромасите, караше чорбаджиите и ангарията да плащат на селяните, под нож отиваха непокорни пандури и пазванти. П. Спасов, ГЛЗЗ, 26. На млади години дядо Слави беше касапин, та тогава, види се, се е настървил на месо. Где що имаше дръглива крава, куца коза, или митиляво шиле из селото, все под неговия нож минаваше. Чудомир, Избр. пр, 41. 2. Подлагам се на хирургическа операция, бивам опериран. Минавам / мина под огън <и под нож>. Разг. Обикн. за населено място и жителите му — бивам напълно унищожен. На нож. Разг. 1. Самост. или в съчет. с атака, бой, бия се и под. С ръкопашна схватка чрез мушкане с нож или удар с приклад (атака, бой и под.). Който оставал жив, пазел за себе си по един куршум, но из‑

чаквал войската да се дигне в атака на нож, та да им се покаже пред очите как се умира храбро. К. Георгиев, ВБ, 70. 2. В съчет. с посрещам, приемам и под. Враждебно, неприязнено (посрещам, приемам). Там ме посрещна на нож подранилият Минкин Никола. "Къде е, вика ми той, магазинерът? Де го този Дивечки, гдето е определен да помага?" Б. Обретенов, С, 141. На нож съм с някого. Разг. В лоши отношения съм, враждувам с някого. Животът е труден, понякога — лош. / Години, усилни години... / Но ти не бъди с живота на нож. / Обичай го, вярвай му, сине. Г. Джагаров, Худ. С I, 312. На ножа му муха не каца. Диал. Ирон. Държи се високомерно, големее се. Наточвам си / наточа си ножа. Книж. Приготвям се за въоръжена борба. На умряло куче нож вадя. Разг. Проявявам решителност, смелост, строгост по отношение на някого, който вече не е опасен, не може да се защити. Нож ми виси над главата. Разг. Намирам се в смъртна опасност, грози ме смъртна опасност. Нож с две остриета. Разг. Обикн. като сказ. опред. За нещо, което може да въздействува и благотворно, и лошо, да бъде и полезно, и вредно. — Известно ми е това лекарство, но все пак то е нож с две остриета. Затова аз съм на мнение да се спре лечението с него. Ст. Даскалов, ЕС, 298. Нож<ът> ще играе <тук<а>>. Разг. Като заплаха, че ще има кръвопролитие, убийство. Господи, колко много събития има да се развиват занапред! Интересно е да се знае например как ще завърши историята на Сарайдаров с Даринка, нож ли ще играе тук и ако играе, кой на кого ще го забие? И. Петров, ПР, 74. — Не ми трябват твоите пари,.. — отвърна младият,.. — За всички твои дукати, златици и перпери не давам Сара. .. Доведи ми я и си свободен да вървиш, дето искаш. Иначе и ножът ще играе. Ст. Загорчинов, ДП, 267. Отрязвам / отрежа (отсичам / отсека, пресичам / пресека) <като> с нож <думата>; отсичам <го> / отсека <го> (пресичам <го> / пресека <го>) <като> с нож. Разг. Категоричен съм в мнението си или в решението си, не търпя никакво възражение. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. М. Георгиев, Избр. разк., 95. Отървавам / отърва ножа. Разг. 1. Спасявам се от смърт, от смъртна заплаха. Тук-там по някоя майка се опитваше да прехвърли детето си през зида, сама — застанала с голи гърди срещу убийците;.. Но малцина успяха, съвсем малко бяха хората, които отърваха ножа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 496. 2. Няма да бъда подложен на хирургическа операция. Под нож; под ножа на някого. Разг. На сеч, на заколение. — Ще ни нападнат утре.. Шест хиляди копривщенци и още толкова селяни от селата под нож, а градът ни — под огън! Ужасно! П. Стъпов, ЖСН, 274-275. — Живеят си те мирно, както нас, а поганецът — какво мислиш? — жени, деца, старо и младо — всичко под нож. Д. Рачев, СС, 132. Помежду ни кръв и нож. Диал. Много се мразим, ненавиждаме се до смърт. Прекарвам / прекарам (турям / туря, турвам / турна) под нож някого. Разг. Избивам, изколвам, посичам (много хора). Излъга я някой, че отдолу се задава цяла конна армия. Идвала да арестува селото. Всичко под нож щяла да турне. Кр. Григоров, Р, 56. Пресичам / пресека като с нож нещо. Разг. 1. Действувам бързо и решително и прекратявам нечии действия. Като с нож [генерал Игнатиев] пресече действията на цяла турска военна сила. НБ, 1876, бр. 53, 205. 2. За лекарство, процедура и под. — действувам бързо и ефикасно и прекъсвам развитието на заболяването. Това лекарство пресече като с нож настинката ми. Режа като с нож. Разг. 1. Говоря рязко, остро. 2. Говоря умно, остроумно, духовито. Тегля (удрям / ударя) ножа. Разг. 1. На някого или нещо. Заколвам, убивам някого или нещо. — Веднага да развържеш момчето, ако ти е мил животът! Окото ми няма да мигне да ти тегля ножа. П. Велков, СДН, 45. Нашите кооператори, като влизаха в стопанството, удариха ножа на доста агнета. Ем. Манов, ДСР, 215. 2. На нещо. Разг. Нарязвам, разрязвам нещо. Само след минута се показа отново, стиснал в прегръдката си две тежки дини. Пъхва едната под корените на върбата, на хлад, а на другата ѝ тегли ножа. Г. Крумов, Т, 6. Точа нож<а> зад гърба на някого. Разг. Замислям да направя нещо лошо, да навредя на някого по подъл начин. Точа нож; точа си ножа. Разг. Заплашвам някого със смъртна опасност. Там някой скрито точи нож — / за всенародното сърце. Н. Хрелков, ДД, 261. Удрям си / ударя си ножа. Разг. Самоубивам се или се самонаранявам с цел да се убия. На лявото джобче на сетрето му — кървава дупка ..: "Ударил си ножа сам! Дългове много натрупал, отчаял се и ножа си ударил сам!" Н. Хайтов, ДР, 127-128.