НОЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЖЀ, мн. -та, ср. 1. Диал. Умал. от нож; малък нож, ножче. Отворил чичо Дишо и в ръце държал пушката, а в уста — ячко коледарско ноже. Й. Вълчев, РСЗ, 161. Един седнал турски и си дялка нещо с челопешкото ноже. Т. Влайков, БСК II, 176. Фергюсон с едно просто ножѐ издяла много хубави нечта. Й. Груев, СП (превод), 86. Стоян си пояс разпаса, / влашко си ноже отбоде, / добра си коня разигра, / па си на Стоянка говори: / "Я приди, моме, пристъпи, / додай ми свилни пояси, / и тия влашки ножове." Нар. пес., СбНУ III, 30.

2. Остар. и диал. Острие, остра метална част на нож. — Тия ножчета [чекии], освен простото ножѐ имат и ножички, и пили,.. и брадвичка. Й. Груев, СП (превод), 243.