НОЖЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЖЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от ножѐ (в 1 знач.); малко ножче. Ех, ти, ноженце, / как лъщиш, как лъщиш. Т. Харманджиев, Худ С I (превод), 486. Купили ю [братята на Яна] сребърна ножница, / у ножница сребърно ноженце, / на ноженце три страка вериги. Нар. пес., СбНУ II, 58. Стоян му жалба остало, / ще го майка му разтури / да си Петруна юземе — / извади остро ноженце / та са в сърцето прободе. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 60.