НОЖИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЖИЦИ само мн. Ножица (в 1 знач.). Набучи майстор Манаси грамадни ножици на пояса си и замина. СбХ, 40. — Мобилизация — рече той глухо.. Кръстевица, която беше улисана в прекрояване на старо палтенце.., изпусна ножиците и се сепна. Г. Караславов, ОХ I, 349. Наведен пред една розичка, с ножиците в ръка, Дойчинов я следеше със затаен дъх, докато се закрие. Д. Калфов, Избр. разк., 157. Фирето стрижеше с овчарски ножици една козешка кожа, тъкмеше я за нова гайда. К. Петканов, БД, 53. Па си [Ерина] извади ножици, / три дни си дара резала, / резала и нареждала — / на сека трънка по кърпа. Нар. пес., СбВСтТ, 706.