НОЖИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЖИЧКА ж. Умал. от но̀жица (в 1 знач.); малка ножица, ножички. Веднъж извади от чантата си някаква ножичка с топчета на края. И. Петров, ОЗ, 8. — Ибрахим! Ибрахим! — извика хаджи Иванчо,.. — Скоро бръснача и сапуна! И ножичката, ножичката да не забравиш! Ст. Дичев, ЗС II, 527. Госпожица Теменужка извади от чантичката си всевъзможни кутийки, моливи, ножички и пилички и почна да се приготвя за първата среща. Д. Калфов, Избр. разк., 210.

НОЖЍЧКА¹ ж. Диал. Умал. от ножѝца1; краченце.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: ногѝчка.

НОЖЍЧКА² ж. Диал. Умал. от ножѝца2; ивичка, ремъче. Смешно би било да говорим за родственото или за племенното родство на американските индийци с българете именно затова, че и едните, и другите употребляват аркане или че носат на краката си цървуле и ножѝчки. Знан., 1875, бр. 15, 231.

◊ Разпуснал съм се като ножичка в огън. Диал. Ирон. Скъперник съм.

НОЖЍЧКА³ ж. Диал. Ластар, израстък, филиз. Тънките .. клони на растенията думат са пръчки. А които са заплитат около телата, казват са повет, плетеница или ножичка. Т. Шишманов, ПХ (превод), 25.