НОЖЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЖЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от нож; малък нож, ножче. Маринчо изнесе от шатрата разни чаркове и седна кръстато

на сламата пред огнището. Извади ножле и пила, зачовърка гладкото, украсено дърво. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. — Да бяха вълци — щяхме да ги погнем със стръвните си кучета, с острите си ножлета, с тежките си криваци. О. Василев, УП, 24. Бранко бръкна у джебове, / та извади влашко ножле, / та убоде люта змия, / убоде я, погуби я. Нар. пес., СбНУ, ХLIV, 75.