НОЖЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от ножле; малко ножле, ножченце. На постеля момък и девойкя, / играю се със златну ябълкю, / резаю гю със влашко ножленце. Нар. пес., СбВСтТ, 177. Оно [детето] рекло: "Како, заборави си ножленцето." Нар. прик., СбНУ ХLI, 434.