НОЖНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЖНИЦА ж. Калъф от обработена кожа, метал или друг материал, в който се поставя нож, меч, сабя и под. От лявата страна на седлото му висеше тесен меч с червена ножница, а в дясната си ръка Василий държеше тънко позлатено копие. А. Дончев, СВС, 567. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз. Ст. Дичев, ЗС I, 10. На лявото ѝ бедро [на царицата] висеше широк меч в ножница от кост и злато. Н. Райнов, ВДБ, 159. Една Яна между девет брата, / от милост я на пазар завели, / що видели, се Яни купили: / видели са сребръно ноженце, / на ножето сребръна ножница. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 41.