НОЖОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЖО̀ВКА ж. Тясна назъбена лента от специално закалена стомана, която се използува за рязане на метал. — За една ножовка се сдърпахме. Не обичам, когато работя, да тичам за туй и за онуй, а той ли, друг ли — да вземе, че да ми разпилее ножовките. В. Ченков, ЗХ, 108-109. Райна погледна изпоцапаните му ръце. И ножовката, с която бе излязъл. А. Михайлов, ДП, 24. При всички режещи инструменти, например секач, ножовка и др., работната част има форма на клин. Чрез него се извършва непосредствено рязането (отделянето на стружки от обработвания предмет). Маш. IХ кл, 151. // Инструмент във вид на лък, на който се монтира, опъва такава лента. Затъпените листове от ножовки обикновено се изхвърлят. НТТМ, 1961, кн. 1, 31.

— Рус. ножовка.