НОЖЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЖЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от нож; малък нож. Тя дръпна широкото чекмедже на кухненската маса и веднага съгледа ножчето между купчините други ножове, вилици, лъжици. Д. Талев, ГЧ, 420. Предвкусил от блаженството на труда, аз сложих черния каменен бруст, издълбан в дъга, на коленете си, капнах с пачето перо дървено масло и започнах да точа обущарското си ножче. Ст. Чилингиров, ХНН, 175. Като се втвърди восъкът, изографът издълбава цветето с особени, за това направени ножчета и перца и на това място дъската остава гола. Лет., 1876, 90. Сутрин дойде [Георги] — в душек лега, / па узима остро ножче, / та си чопли девет рани, / девет рани, крушумени. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 442.

2. Малък сгъваем нож; чекийка. Постла [Вълко] един вестник пред себе си и с помощта на джебното си ножче приготви малка дървена лъжичка. Ем. Станев, ПЕГ, 42.

◊ Ножче за бръснене. Тънка метална пластинка със силно заострени краища, която се поставя, закрепва в самобръсначка и се използува за бръснене. Виждаха се щандове с мъжко бельо и чорапи,.., с електрически прибори и ножчета за бръснене. Ал. Бабек, МЕ, 152. В магазина се продават ножчета за бръснене.