НОЖЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЖЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от ножче; малко ножче. Като работеше прилежно с кокаленото ножченце за разпечатване на пощата, той видя как от един плик се показа малко писъмце. Ст. Марков, ДБ, 314. Шлосера извади тънко ножченце, отряза си филийка. К. Калчев, ЖП, 129. — Петканке,

булка убава, / я земи злати ключове, / отключи пъстри сандъци, / извади йостро ножчанце, / ножчанце да си наточа. Нар. пес., СбНУ VI, 19.