НОЙМА —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ЙМА ж. Остар. и диал. Ноема. — Аз заради госпожата нарочно ще дойда подир обед да ви разправя хубаво какъв ни е бил животът, та да земете ноймата. Ив. Вазов, Съч. Х, 9. — Майке, жените недни, имали си и свой комитаджийски язик — разказваше един от тях на другите турци .. — Говорят уж български, шат-пат им са разбира, ама в ноймата им не може да влезеш. З. Стоянов, ЗБВ III, 91. Йе текнало нещо на големата сестра да йе рече и да йе каже со нойма,.." Да се опули и да го види зето, оти не е той, що го мисли тая." Нар. прик., СбНУ Х, 165.

— Гр. νόημα 'знак'.