НОКАУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀КАУТ м. Спорт. Положение в бокса, при което след получен силен удар единият от двамата противници не е в състояние да продължи двубоя и се смята за победен. Когато съдията отброи "осем", внезапно .. удари гонгът. Божко веднага се изправи на краката си. Беше очевидно, че е могъл да се изправи и секунда по-рано, но е нямал за това кураж — сега гонгът го спаси от истински нокаут. П. Вежинов, ДМ, 64. Неотдавна чух, че Ванчо бил боксьор .. Бил направо много добър — спечелил си мача с нокаут. Д. Цончев, М, 64. Луис забеляза много добре, че това окаяно същество вървеше с огромно усилие, залиташе и се опираше върху столовете като боксьор, изправен след нокаут. Д. Димов, ОД, 47.

— Англ. knockout.