НОКДАУН —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀КДАУН м. Спорт. Положение в бокса, при което след силен удар единият от двамата противници не е в състояние да продължи борбата за известно време, но не повече от 8 секунди. Европейският шампион .. е победил досегашния световен първенец .., като го е свалил .. няколко пъти нокдаун и съдията е прекратил мача поради явно превъзходство. ВН, 1959, бр. 2441, 3. Във втория рунд Филев (може би Милев — и досега не съм сигурен) два пъти пада нокдаун, а в третия Тот въобще го размаза на ринга. Д. Цончев, М, 151.

— Англ. knockdown.