НОКТЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОКТЀНЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Обикн. мн. Умал. от нокът¹; малък нокът, нокътче. Имаше мигове, когато тя чувстваше, че притиска това дете до гърдите си, че то рови с главицата си по тях,.. че я драще с острите си ноктенца по лицето. Ст. Чилингиров, РК, 60. Той погледна нагоре: близо до върха катеричка с разкошна рунтава опашка .. бе се разположила в основата на удобен за сядане разклон. Вадеше с ноктенца ядката на един орех и хрупкаше. Т. Харманджиев, КВ, 50. Ракета се мушна в един гъсталак. Не я виждаха, но чуваха как тя джафка, лае, ръмжи и рови с ноктенцата си. П. Стъпов, ЧОТ, 103.