НОКТЮРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НОКТЮ̀РНО, мн. -и, ср. Муз. 1. Кратка музикална пиеса, обикновено за пиано, в бавно или умерено темпо и с лирично-мечтателен характер. Нито Ирина, нито прислужницата знаеха нещо за оня топъл дъждовен следобед, в който лъчите на залязващото слънце пронизваха облаците и в който Мария беше изсвирила на Борис това ноктюрно. Д. Димов, Т, 191. Той е музикант и Шопеновите валсове, ноктюрни, или песните на Грига спират минувачите край неговата вила. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 121. Сказчикът посочи и разясни всички по-важни характерни черти на това творчество: богата мелодия,.., дълбоко изразителна и завладяваща в ноктюрните, баладите и прелюдиите. Р, 1926, бр. 205, 1.

2. През ХVIII в. — сюита от малки инструментални пиеси, предназначена за духови инструменти, която се изпълнява вечерно време или нощем на открито.

— От лат. nocturnus 'нощен' през фр. nocturne или ит. nocturno.