НОКЪТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀КЪТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от нокът1; малък нокът, ноктенце. На другия ден сутринта, в съседната стая до началника, госпожица Фани вече почукваше плахо-плахо с лакираните нокътчета клавишите на някаква пишеща машина. Д. Калфов, Избр. разк., 313. Слабото крилато птиче само връхлетя върху хищника, който гълташе една след друга рожбите му. Почна да го бие с немощните си крилца, опита се да му клъвне очите с мъничките си нокътчета. А. Каралийчев, ПС III, 39-40. Между нокътчетата на краката си мухата има меки възглавнички, с които се закрепва по съвършено гладки предмети. Зоол. VII кл, 58. Когато [гърбоплавката] застане неподвижна сред водораслите или на дъното на аквариума, тя непременно трябва да се залови за някой подводен предмет с нокътчетата на краката си. М. Йосифов, НСН, 24.