НОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОЛ съюз. Диал. Но, ала1, ама1, а². Що си, ливадо полега, / дали су те росе положиле, / или су те слане удариле, / или су те снегове налегли? / — Нити ме е роса положила, / нити су ме снегове налегли, / нол су два брата юнака. Нар. пес., СбНУ ХLI, 427.

— Друга форма: но̀ло.

НОЛ, но̀лът, но̀ла, мн. но̀лове, след числ. но̀ла, м. Остар. Нула. Там, в техните критики, вий ще видите само завист, присмиване, хулене .. и бог знае що .. Там Ви ще видите, че сичко, що тя [критиката] съдържа, е нищо друго, освен — нол! ЦВ, 1860, бр. 478, 1.

— Друга форма: нул.