НОМАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НОМА̀ДЕН
НОМА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Номадски, чергарски, скитнически. Един мързелив номаден народ .. без култура .. и без никаква предприемчивост .. тъпче повече от 14 милиона христиене. Т. Икономов, С, 1872, бр. 42, 334.