НОМАДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОМА̀ДИ мн., ед. (рядко) нома̀д м. Книж. 1. Само мн. Племена, които водят скитнически живот, непрекъснато се преселват от едно място на друго; чергари. От Изток към Запад, като мътна вълна, вървят номади с камилите, овцете и жените си. Те усядат из крайпътните села и градове. В. Мутафчиева, ИКМ, 63. Аравитяните ся делят на: феллахи, сиреч орачи със здраво свръталище, и на номади, или шаторни‑

ци, наречени бедуини. Ив. Богоров, ВГД (превод), 214. Такива народи, които ходили със стадата си от едно място на друго, наричали ся номади (шатерници). К. Йошев, КВИ (превод), 4. Навсякъде личат следи от огън, / от тежките копита на номадите. Ал. Шурбанов, ТР, 16.

2. Член на такова племе; чергар. И така, тези хора се откъсват от своето спокойно и установено всекидневие, за да тръгнат назад през вековете и да търсят скалните рисунки на пещерния човек, на езичника, на номада. Й. Радичков, СР, 73.

— От гр. νομάς, ‑άδος 'пастир-скитник' през фр. nomades или рус. номады.