НОМАДСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НОМА̀ДСКИ, -а,- о, мн. -и, прил. Който се отнася до номади, който е свързан с номади; чергарски, скитнически. Продължителното местоживеене на прабългарите в земите на север от Кавказ .. и суровият им номадски или полуномадски начин на живот довели до изграждането у тях на здрава, стегната и високодисциплинирана военна организация. ТВ I, 26 Малко били познати земите, разположени северно от Голямата китайска равнина. Оттам в продължение на много столетия китайците често били обезпокоявани от нападенията на номадските племена. А. Бешков и др., ИГ, 8. Третата област на Йемен е степното плато Шарки.. Кулообразните къщи на планинските земеделци тук са сменени от номадските шатри на бедуините. П. Цолов, Й, 16-17. Номадското животновъдство нерядко е било свързано с големи спорове и сбивания за разпределение на пасищата. Ст. Петров, П, 130. Понеже евреите постоянно били принуждени да бранят земята си от съседните номадски народи .., заради туй върховната власт често преминувала в ръцете на военачалниците. Н. Михайловски, РВИ (превод), 11.